Удостоверение А1 за командироване на заети лица на работа в чужбина (в държави – членки на ЕС)
Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство се издава от НАП при командироване от български работодател на заети лица в друга държава-членка на Европейския съюз.
Например: Дружество, установено в България командирова за определен период от време свои работници, за да работят на територията на други държави–членки (Германия, Белгия).
За какво служи Удостоверение А1
Основното правилото е, че при командироване на работници от една държава – членка (България) в друга държава-членка на ЕС (Белгия), осигуровките им би трябвало да се внасят в размерите и съгласно законодателството на приемащата държава (Белгия).
Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство представлява изключение от това правило и този документ дава възможност осигурителните вноски за командированите работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата страна – членка (България).
Извод: Основното следствие при издаването от НАП на Удостоверение А1 е определяне на приложимото законодателство – определя се държавата членка – България, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки – Белгия, Германия.
За да се приложи изключението и да се получи такова Удостоверение от НАП, както предприятието – работодател, така и командированите лица следва да отговарят на множество изисквания, както следва:
Изисквания за издаване на Удостоверение А1 на заети лица
Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 въвежда пет условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава – България като изключение от основното правило:
ПРИЛОЖИМО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Към момента на командироването работникът трябва да е подчинен на законодателството на Р България – да осъществява дейност като заето лице за дружеството, което го командирова или преди да започне работа спрямо работника вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател (за период поне от 1 месец).
Не е необходимо през този период (от 1 месец) лицето да е работило за работодателя, който ги е наел с цел то да бъде командировано на територията на друга държава членка.
Подчинени на законодателството на Р България са и лицата, които непосредствено преди командироването и назначаването на работа за период не по – малко от 1 месеца имат статут на студенти, пенсионери, безработни.
Например: Работодател, който е установен в България и обичайно осъществява дейността си на нейната територия, командирова работник да извърша определена работа от негово име в Германия.
Работникът е сключил трудов договор с работодателя и е започнал работа 3 дни преди командироването. Непосредствено преди да започне работа спрямо работника е било приложимо българското законодателство (лицето е студент – български гражданин и е задължително осигурено в Националната здравноосигурителна каса).
ОБИЧАЙНО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Заети лица, които са изпратени, за да извършват работа на територията на друга държава членка, могат да останат подчинени на законодателството на Р България, при условие че работодателят им обичайно осъществява дейността си на територията на Р България.
За да се установи, дали предприятието – работодател обичайно извършва значителна част от дейността си на територията на изпращащата държава (България), следва да са изпълнени множество относими критерии, някои от които са:
- Къде се намира седалището и управлението на работодателя;
- Броят на заетите лица (с изключение на административния персонал), които полагат труд на територията на изпращащата държава членка (България).
Наличието на работници, полагащи труда си в основната дейност на предприятието – работодател на територията на Р България, е важен критерий, чието изпълнение е задължително. Наличието само на административен персонал на територията на изпращащата държава изключва обичайно осъществяване на дейност на нейна територия. Броят на работниците (без административния персонал), които остават да работят в България следва да бъде около 25 % от общия персонал на фирмата.
Следователно това е критерий от решаващо значение за установяване изпълнението на условието за обичайно осъществяване на дейност от работодателя на територията на изпращащата държава.
- Къде са сключени трудовите договори с командированите лица и приложимото спрямо тях законодателство?
Трудовите договори с лицата, които ще бъдат командировани на територията на приемащата държава (Германия например) трябва да са сключени по Кодекса на труда и на територията на Р България.
- Къде са сключени договорите с контрагентите на предприятието и приложимото спрямо тях право?
Представят се Договорите на дружеството – работодател, сключени с местни лица в България и Договорите, сключени с чуждестранни лица от Европейския съюз.
- Какъв е броя на договорите, изпълнени на територията на Р България?
Държавата, в която са сключени трудовите договори с командированите лица и приложимото спрямо тях трудово право, държавата, в която са сключени договорите с контрагентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство, както и броят на договорите, изпълнени на територията на изпращащата държава (България) са важни критерии за установяване дали даден работодател извършва обичайно съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е установен (България).
- Реализираният от работодателя оборот на територията на изпращащата държава (България) спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца.
Липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на Р България изключва обичайно извършване на съществена част от дейността му на нейна територия. Ако Дружеството е новорегистрирано – разглежда се реализираният оборот за последните 4 месеца, като изискването отново е най-малко 25 % от приходите да бъдат в България.
Пример: За предходните 12 месеца (преди подаване на искането за издаване на Удостоверение А 1), реализираният от дружеството – работодател оборот на територията на България е 27 % спрямо общия реализиран от дружеството оборот и броят на изпълнените договори с клиенти на територията на България е 50 % от общо изпълнените договори.
- Период, през който е извършвана икономическа дейност на работодателя, осъществявана на територията на Р България
Предвид обстоятелството, че няма предвиден препоръчителен минимален период от време, през които работодателят да е осъществявал обичайно дейността си в България, следва всеки отделен случай да бъде оценяван от НАП, вземайки предвид изпълнението на всички останали критерии в тяхната съвкупност.
На практика обаче новорегистрирани дружества и то без икономическа дейност за период назад от 12 месеца е почти невъзможно да отговорят на изискванията в тяхната съвкупност за получаване на Удостоверение А 1 за командироване на свои работници.
СЪЩЕСТВУВАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ НА ПРЯКА ВРЪЗКА МЕЖДУ РАБОТОДАТЕЛЯ И КОМАНДИРОВАНОТО ЛИЦЕ
Между работникът и работодателя трябва да има сключен трудов договор, чиято продължителност следва да обхваща и периода, за който лицето ще бъде командировано. Прекратяването на трудовото правоотношението води до прекратяване на пряката връзка. Заетите лица са изпратени, за да извършат определена работа от името и за сметка на работодателя им, а не са предоставени на разположение на предприятието в Белгия например.
Например: За периода на командироването дружеството – работодател ще изплаща за своя сметка трудовото възнаграждение на работниците и ще запази ръководните функции при определяне на общия характер на извършаваната от тях работа, както и по отношение на отстраняването или освобождаването им от работа, разрешаване на отпуски и др.
Работодателят сключва с командированите работници допълнителни писмени споразумения за изменение на трудовия договор за периода на командироване (командировъчната заповед отпада).
В допълнителното споразумение се уговарят всички условия за полагане на труд в периода на командироване: характер и място на работа, времетраене, размер на основно и допълнително трудово възнаграждение, работно време, почивки, отпуск и др.
СРОК
Продължителността на Удостоверението А1 не може да надхвърля 24 месеца, след което работникът трябва да се върне на работа в Р България за минимум 2 месеца и отново може да бъде командирован на работа за срок до 24 месеца.
В тази връзка следва да се има предвид, че срокът на договора и на допълнителни писмени споразумения за изменение на трудовия договор за периода на командироване следва да се съобрази с гореказаното. Ако срокът на договора на българското дружество с чуждестранния работодател е 8 месеца и допълнителните споразумения е за срок от 8 месеца, съответно и Удостоверението ще бъде издадено за 8 месеца.
ЗАМЕСТВАНЕ
Заети лица могат да останат подчинени на законодателството на Р България, при условие че не са изпратени на територията на друга държава членка, за да заместят лица, чийто срок на командироване е изтекъл.
ИЗВОД
Удостоверението А1 не е документ даващ разрешение за работа в държава членка на Европейския съюз. Във всяка европейска държава може да работите и без Удостоверение А1, но ползите от него са, че спестява на българския работодател пари за заплащане на осигуровки на командированите работници.
Удостоверение А1 може да бъде издадено и на самоосигуряващо се лице или на управител/собственик на фирма.
Удостоверение А1 се издава и за международни шофьори, които преминават териториалните граници на две или повече държави.
Размер на Осигуровките
При командироване на работници в чужбина с Удостоверение А1, издадено от НАП, осигурителните вноски за работниците се дължат върху месечните възнаграждения и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху НЕ ПОВЕЧЕ от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Тоест за периода на командироване се внасят осигурителни вноски върху максималния размер на осигурителния доход – 3 750 лв. за 2024 г., при командировани работници в държави като Австрия, Германия, Швейцария, Швеция, Холандия, Белгия и др., в които минималните часови ставки на заплащане по принцип надвишават максималния осигурителен доход в България.
В строителната индустрия работниците се разделят на различни групи въз основа на тяхната квалификация и степента на трудност на работата им. Групите на работната заплата в строителния бранш са:
ГРУПА 1
Спомагателна работа на строителни обекти, транспортиране на материали, изхвърляне на отпадъци или работа по почистване
Почасовото заплащане в работна група 1 в Германия е 12,85 евро бруто от 1 януари 2024 г.
ГРУПА 2
Втора работна група се прилага за квалифицирани работници: зидари, дърводелци, покривачи, фаянсаджии, бетонджии, пътни строители, багеристи, кранисти
От 1 януари 2024 г. почасовото заплащане в работна група 2 в Германия е 15,70 евро бруто и 15,55 евро бруто в Берлин.
За различните отрасли минималните ставки се определят с колективни трудови договори.
Например: Според приложимия австрийски колективен трудов договор за строителството, минималните ставки за 2024 г. са както следва: за неквалифицирани работници: 14,94 евро на час, за квалифицирани работници: 15,72 евро до 17,54 евро на час.
Подробна информация за минималните ставки за заплащане на труда в конкретна държава членка на ЕС и за конкретен отрасъл можете да получите от Главна инспекция по труда.