Удостоверение А1 за командироване на заети лица на работа в чужбина

Към момента на командироването работникът трябва да е подчинен на законодателството на Р България –  да осъществява дейност като заето лице за дружеството, което го командирова или преди да започне работа спрямо работника вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател (за период поне от 1 месец).

Не е необходимо през този период (от 1 месец) лицето да е работило за работодателя, който ги е наел с цел то да бъде командировано на територията на друга държава членка.

Подчинени на законодателството на Р България са и лицата, които непосредствено преди командироването и назначаването на работа за период не по – малко от 1 месеца имат статут на студенти, пенсионери, безработни.

Например: Работодател, който е установен в България и обичайно осъществява дейността си на нейната територия, командирова работник да извърша определена работа от негово име в Германия.

Работникът е сключил трудов договор с работодателя и е започнал работа 3 дни преди командироването. Непосредствено преди да започне работа спрямо работника е било приложимо българското законодателство (лицето е студент – български гражданин и е задължително осигурено в Националната здравноосигурителна каса).

Заети лица, които са изпратени, за да извършват работа на територията на друга държава членка, могат да останат подчинени на законодателството на Р България, при условие че работодателят им обичайно осъществява дейността си на територията на  Р България.

За да се установи, дали предприятието – работодател обичайно извършва значителна част от дейността си на територията на изпращащата държава (България), следва да са изпълнени множество относими критерии, някои от които са:

• Къде се намира седалището и управлението на работодателя;
• Броят на заетите лица (с изключение на административния персонал), които полагат труд на територията на изпращащата държава членка (България).

Наличието на работници, полагащи труда си в основната дейност на предприятието – работодател на територията на Р България, е важен критерий, чието изпълнение е задължително. Наличието само на административен персонал на територията на изпращащата държава изключва обичайно осъществяване на дейност на нейна територия. Броят на работниците (без административния персонал), които остават да работят в България следва да бъде около 25 % от  общия персонал на фирмата.

Следователно това е критерий от решаващо значение за установяване изпълнението на условието за обичайно осъществяване на дейност от работодателя на територията на изпращащата държава.

• Къде са сключени трудовите договори с командированите лица и приложимото спрямо тях законодателство?

Трудовите договори с лицата, които ще бъдат командировани на територията на приемащата държава (Германия например) трябва да са сключени по Кодекса на труда и на територията на Р България.

• Къде са сключени договорите с контрагентите на предприятието и приложимото спрямо тях право?

Представят се Договорите на дружеството – работодател, сключени с местни лица в България и Договорите, сключени с чуждестранни лица от Европейския съюз.

• Какъв е броя на договорите, изпълнени на територията на Р България?

Държавата, в която са сключени трудовите договори с командированите лица и приложимото спрямо тях трудово право, държавата, в която са сключени договорите с контрагентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство, както и броят на договорите, изпълнени на територията на изпращащата държава (България) са важни критерии за установяване дали даден работодател извършва обичайно съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е установен (България).

• Реализираният от работодателя оборот на територията на изпращащата държава (България) спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца.

Липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на Р България изключва обичайно извършване на съществена част от  дейността му на нейна територия. Ако Дружеството е новорегистрирано – разглежда се реализираният оборот за последните 4 месеца, като изискването отново е най-малко 25 % от приходите да бъдат в България.

Пример: За предходните 12 месеца (преди подаване на искането за издаване на Удостоверение А 1), реализираният от дружеството – работодател оборот на територията на България е 27 % спрямо общия реализиран от дружеството оборот и броят на изпълнените договори с клиенти на територията на България е  50 % от общо изпълнените договори.

• Период, през който е извършвана икономическа дейност на работодателя, осъществявана на територията на Р България

Предвид обстоятелството, че няма предвиден препоръчителен минимален период от време, през които работодателят да е осъществявал обичайно дейността си в България, следва всеки отделен случай да бъде оценяван от НАП, вземайки предвид изпълнението на всички останали критерии в тяхната съвкупност.

На практика обаче новорегистрирани дружества и то без икономическа дейност за период назад от 12 месеца е почти невъзможно да отговорят на изискванията в тяхната съвкупност за получаване на Удостоверение А 1 за командироване на свои работници.

Между работникът и работодателя трябва да има сключен трудов договор, чиято продължителност следва да обхваща и периода, за който лицето ще бъде командировано. Прекратяването на трудовото правоотношението води до прекратяване на пряката връзка.  Заетите лица са изпратени, за да извършат определена работа от името и за сметка на работодателя им, а не са предоставени на разположение на предприятието в Белгия например.

Например: За периода на командироването дружеството – работодател ще изплаща за своя сметка трудовото възнаграждение на работниците и ще запази ръководните функции при определяне на общия характер на извършаваната от тях работа, както и по отношение на отстраняването или освобождаването им от работа, разрешаване на отпуски и др.

Работодателят сключва с командированите работници допълнителни писмени споразумения за изменение на трудовия договор за периода на командироване (командировъчната заповед отпада).

В допълнителното споразумение се уговарят всички условия за полагане на труд в периода на командироване: характер и място на работа, времетраене, размер на основно и допълнително трудово възнаграждение, работно време, почивки, отпуск и др.

Продължителността на Удостоверението А1 не може да надхвърля 24 месеца, след което работникът трябва да се върне на работа в Р България за минимум 2 месеца и отново може да бъде командирован на работа за срок до 24 месеца.

В тази връзка следва да се има предвид, че срокът на договора и на допълнителни писмени споразумения за изменение на трудовия договор за периода на командироване следва да се съобрази с гореказаното. Ако срокът на договора на българското дружество с чуждестранния работодател е 8 месеца и допълнителните споразумения е за срок от 8 месеца, съответно и Удостоверението ще бъде издадено за 8 месеца.

Заети лица могат да останат подчинени на законодателството на Р България, при условие че не са изпратени на територията на друга държава членка, за да заместят лица, чийто срок на командироване е изтекъл.

ИЗВОД

Удостоверението А1 не е документ даващ разрешение за работа в държава членка на Европейския съюз. Във всяка европейска държава може да работите и без Удостоверение А1, но ползите от него са, че спестява на българския работодател пари за заплащане на осигуровки на командированите работници.

Удостоверение А1 може да бъде издадено и на самоосигуряващо се лице или на управител/собственик на фирма.

Удостоверение А1 се издава и за международни шофьори, които преминават териториалните граници на две или повече държави.