Скрит Съдружник

Ако трябва най-общо да се определи какво представлява фирмата със Скрит Съдружник, то това е дружество, което не съществува официално за външния свят, не е регистрирано никъде и не съществува под каквато и да е форма за третите лица.

Фирмата възниква на основата на Договор между един таен (скрит) и един явен съдружник. Съгласно Договора Скритият Съдружник се задължава да направи своята вноска в дружеството срещу правото да участва в разпределението на печалбата, тоест, дружеството съществува само в отношенията между скрития и явния съдружник.

Дружество със Съучастие

Дружеството със съучастие възниква въз основа на договор. Договорът е ненаименуван. В този договор минмум двама съдружници могат да уговорят съотношението в разпределението на печалбата, дали придобитото в хода на дейността на явния съдружник става обща собственост или остава в изключителна собственост на явния съдружник, какви други задължения има Скритият Съдружник, освен задължението за вноска и освен поемането на част от загубите (съразмерно с направената от него вноска) и т. н. Съдържанието на договора остава изцяло в полето на договорната автономия и зависи от индивидуалните уговорки между съдружниците, от целта на създаването на такова дружество, от степента на доверие между явния и Скрития Съдружник и т. н. Законодателствата, които уреждат изрично дружеството със скрит съдружник, допускат Скритият Съдружник да участва само в печалбата, но не и в загубите, у нас обаче има изрична забрана за т. нар. „лъвски пай“.

Дружество със Скрит Съдружник – Гражданско Дружество

По своята същност дружеството със скрит съдружник е най-близко до гражданското дружество. В същото време дружеството със скрит съдружник има прилики и с командитното дружество, защото при него, Скритият Съдружник е ограничено отговорен до размера на вноската си, а явният съдружник отговаря пред третите лица с цялото си имущество, което има като търговец. За разлика обаче от отговорността на съдружниците в КД, тук Скритият Съдружник не отговаря за задължения на дружеството пред третите лица, които не подозират за съществуването му, а ограничената му отговорност намира приложение само в отношенията с явния съдружник, съгласно уговореното в договора.

Отношения между Скрития & Явния Съдружник

За третите лица съществува само явният съдружник, който сключва сделките от свое име и изпълнява задълженията по тях. Явният съдружник задължително трябва да е търговец по смисъла на ТЗ. Както Скритият, така и явният Съдружник могат да бъдат физически или юридически лица, които трябва да бъдат дееспособни. Цялата дейност на дружеството се извършва от явния съдружник, който НЕ действа като представител или пълномощник на Скрития Съдружник, а от свое име. Характерът на отговорността му спрямо третите лица се определя от вида на фирмата. Явният съдружник извършва и цялото управление на фирмата, водейки собствено счетоводство. Той обаче е длъжен да дава отчет на Скрития Съдружник, защото във вътрешните им отношения се знае, че направената от Скрития Съдружник вноска не е собственост на явния съдружник. Това донякъде напомня изпълнителната и отчетната сделка на комисионера по комисионен договор, но разликата е, че Скритият Съдружник не поема правата и задълженията по сделките, дори и да получава пълен отчет за резултатите от тях и за преговорите с третите лица.

Скритият Съдружник няма право да участва в  управлението на дружеството, но може да се уговори право на контрол върху дейността на явния съдружник, в смисъл, че може да иска отчет от явния съдружник за вида и хода на сделките с третите лица, да иска препис от годишния финансов отчет на явния съдружник, да получи право на достъп до текущата документация, включително счетоводна, която се отнася до общата дейност и т. н.

Кога се създава дружество със Скрит Съдружник

На практика дружеството със Скрит Съдружник се създава за осъществяването на определена търговска дейност, която обикновено се нуждае от сериозно първоначално финансиране. В този смисъл, Скритият Съдружник – Инвеститор в сянка осигурява нужните средства за изпълнението на сделката, без обаче контрагентите по сделката да знаят този факт. Причините за използването на дружеството  като форма за участие в даден проект могат да бъдат най-различни: Скритият Съдружник да не желае да манифестира пред третите лица своето участие в сделките или пък да има забрана за участие в дружества като съдружник. Възможно е и сам да осъществява самостоятелна търговска дейност и да реши да инвестира приходите от нея в друг проект, без обаче да поема допълнителни задължения и да попада в хипотезите на данъчно облагане при свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК.

Ако едно и също лице е едноличен собственик на капитала и управител на две дружества, то не може да се приеме, че е налице скрито съучастие.

Най-важното право на Скрития Съдружник е да получи част от печалбата, която реализира явният съдружник в изпълнение на договора и която се определя от размера на направената от него вноска. Това е и целта на използването на дружеството със съучастие като форма на участие от страна на тайния съдружник в даден проект. Тъй като дружеството не съществува за външния свят, в това число и за данъчните органи, тази печалба не може да се третира като дивидент и съответно, не се облага с данък. Не може да се говори и за скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР от ДОПК. Вноската, която Скритият Съдружник прави, не става обща собственост на дружеството, а постъпва директно в патримониума на явния съдружник. От счетоводна гледна точка това не се оформя като заем, а директно като собственост на явния съдружник, защото ако се осчетоводи като заем, то трябва да се начислят и съответните лихви, падежи на изплащане, размер на вноските по изплащане и т. н.

Прекратяване на Дружеството със Съучастие

При прекратяване на дружеството със Скрит Съдружник не се открива производство по ликвидация, тъй като дружеството няма свое имущество, което да подлежи на осребряване и няма кредитори, които да предявяват вземанията си към него. Не се провежда процедура по заличаване, каквато е практиката за юридическите лица – търговци, защото формално дружеството не съществува. Спестяването на разходи за ликвидационно производство, спестяването на държавни такси за вписване на промени в Търговския регистър и възможността за избягване на данъчно облагане на получените приходи е една от причините дружеството със съучастие да бъде предпочитано за лесен и удобен начин на сдружаване между търговци.

Рискове за Скрития Съдружник

От друга страна, дружеството със съучастие крие и своите рискове, особено за Скрития Съдружник, защото той трябва да инвестира сериозна сума, разчитайки, че ще получи своята част от печалбата на базата на подписания договор, без да има право да предявява претенции към третите лица за изпълнение от тяхна страна на определени задължения по сключени сделки с явния съдружник и без да излиза наяве в стопанския оборот. Ако Скритият Съдружник иска да защити правата си, в случай, че явният съдружник не спази или се отклони направените между тях договорки, то той трябва да разчита изцяло на договора за създаване на дружеството със съучастие и да докаже каква е била истинската цел на дружеството, каква част от дейността е била постигната, каква е реалната сума от печалбата, която му се полага и т. н. В тази връзка, е препоръчително договорът за дружество със скрит съдружник да бъде допълнен с още допълнителни договори, които да гарантират правата на скрития съдружник и да му осигурят по-голяма защита и сигурност, че ще получи възвращаемост на инвестицията си.